Ти мълчиш. Само дума поне ми кажи,
че съм ти омръзнала, грозна, дебела и стара.
Ако искаш, после пак си мълчи, а пък аз
може би все пак някой ден ще те забравя.
Затова ми се случва да се влюбвам в дъжда -
той по мене със ласки в порой се изтича.
От очите ми измива сънната пелена
и след всяка капчица ме разбулва.
И, когато си мисля, че вече те няма,
виждам истини смислени, същи мъгли...
после сънувам слънчогледовите поляни
и пак се завръщам във твойте очи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse