15 nov 2020, 11:06

Любовно нехайку

  Poesía » Otra
703 1 2

Тази малка, сладка мажоретка
прилича ми на епруветка.
Ще я поканя в моята лаборатория
дори със риск да съм й втория.

И ден, и нощ, и в прясна угар
ще я преследвам с хеликоптер "Кугър",
ще блееснат пак пред ней житата,
когато вдигне си за мен краката.

"Простак" тя нека ме нарича,
любовният буквар докато срича.
По нея днес така съм хлътнал,
че всичко със усмивка бих преглътнал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...