Тази малка, сладка мажоретка
прилича ми на епруветка.
Ще я поканя в моята лаборатория
дори със риск да съм й втория.
И ден, и нощ, и в прясна угар
ще я преследвам с хеликоптер "Кугър",
ще блееснат пак пред ней житата,
когато вдигне си за мен краката.
"Простак" тя нека ме нарича,
любовният буквар докато срича.
По нея днес така съм хлътнал,
че всичко със усмивка бих преглътнал.
© Илиян All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
