15.11.2020 г., 11:06

Любовно нехайку

689 1 2

Тази малка, сладка мажоретка
прилича ми на епруветка.
Ще я поканя в моята лаборатория
дори със риск да съм й втория.

И ден, и нощ, и в прясна угар
ще я преследвам с хеликоптер "Кугър",
ще блееснат пак пред ней житата,
когато вдигне си за мен краката.

"Простак" тя нека ме нарича,
любовният буквар докато срича.
По нея днес така съм хлътнал,
че всичко със усмивка бих преглътнал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...