11 ene 2008, 15:21

Любовно прераждане

994 0 2

През поле от черепи и трупове,

погубили се във лъжата.

През огъня на страстите,

от власт и болката погубени.

През водопада на забравата

и извора, навяващ вечната тъга,

аз идвам плахо, но със силата на любовта!

 

Аз идвам тук, на края на света,

за да забравя фалша, чувствата и болката позната!

Да, аз идвам, за да си отида,

за да избягам и да се завърна

там, където зная, че си ти,

там, където и сърцето пак не спира да тупти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лия Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • прекрасно,сърцето никога не трябва да се отказва да тупти,това стихотверение ми наподобява на война и борба за чувства прекрасни,силни думи изрисувани
  • Силно...!
    с обич, Лия.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...