11.01.2008 г., 15:21

Любовно прераждане

982 0 2

През поле от черепи и трупове,

погубили се във лъжата.

През огъня на страстите,

от власт и болката погубени.

През водопада на забравата

и извора, навяващ вечната тъга,

аз идвам плахо, но със силата на любовта!

 

Аз идвам тук, на края на света,

за да забравя фалша, чувствата и болката позната!

Да, аз идвам, за да си отида,

за да избягам и да се завърна

там, където зная, че си ти,

там, където и сърцето пак не спира да тупти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лия Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • прекрасно,сърцето никога не трябва да се отказва да тупти,това стихотверение ми наподобява на война и борба за чувства прекрасни,силни думи изрисувани
  • Силно...!
    с обич, Лия.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...