През поле от черепи и трупове,
погубили се във лъжата.
През огъня на страстите,
от власт и болката погубени.
През водопада на забравата
и извора, навяващ вечната тъга,
аз идвам плахо, но със силата на любовта!
Аз идвам тук, на края на света,
за да забравя фалша, чувствата и болката позната!
Да, аз идвам, за да си отида,
за да избягам и да се завърна
там, където зная, че си ти,
там, където и сърцето пак не спира да тупти!
© Лия Василева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
