През поле от черепи и трупове,
погубили се във лъжата.
През огъня на страстите,
от власт и болката погубени.
През водопада на забравата
и извора, навяващ вечната тъга,
аз идвам плахо, но със силата на любовта!
Аз идвам тук, на края на света,
за да забравя фалша, чувствата и болката позната!
Да, аз идвам, за да си отида,
за да избягам и да се завърна
там, където зная, че си ти,
там, където и сърцето пак не спира да тупти!
© Лия Василева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
