Jan 11, 2008, 3:21 PM

Любовно прераждане

  Poetry » Love
990 0 2

През поле от черепи и трупове,

погубили се във лъжата.

През огъня на страстите,

от власт и болката погубени.

През водопада на забравата

и извора, навяващ вечната тъга,

аз идвам плахо, но със силата на любовта!

 

Аз идвам тук, на края на света,

за да забравя фалша, чувствата и болката позната!

Да, аз идвам, за да си отида,

за да избягам и да се завърна

там, където зная, че си ти,

там, където и сърцето пак не спира да тупти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лия Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • прекрасно,сърцето никога не трябва да се отказва да тупти,това стихотверение ми наподобява на война и борба за чувства прекрасни,силни думи изрисувани
  • Силно...!
    с обич, Лия.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...