През поле от черепи и трупове,
погубили се във лъжата.
През огъня на страстите,
от власт и болката погубени.
През водопада на забравата
и извора, навяващ вечната тъга,
аз идвам плахо, но със силата на любовта!
Аз идвам тук, на края на света,
за да забравя фалша, чувствата и болката позната!
Да, аз идвам, за да си отида,
за да избягам и да се завърна
там, където зная, че си ти,
там, където и сърцето пак не спира да тупти!
© Лия Василева Все права защищены