27 may 2008, 15:26

Любовно съживяване

1.1K 0 3
Любов, приказно мъчителна, роди се в часа,
когато в две, отровени от болка души смъртта
ги сполетя. За нашите осквернени сърца
по-сладка е тя от бодливия плен на вечността.
Очите ни вече не отразяват в мъртвите имена
буквите, а търсят малко разбиране в кървавата пустота.

Само страхът продължава да ни дели от радостта...

Разпръсват се слънчевите лъчи по охладнелите тела.
След страстна нощ, погледите ни са като бели перца
за самотните спомени. Забива се егоизмът с остра игла
в безпомощните мечти, но не се разкъсват влюбените сърца.
Душата, грабнала безкрая в бягство от мимолетна
дума, граничи с лудост на дишащите розови лица.

Само глупостта доближава ни до пълната тъга...

В извратеното съзнание
през кръвта и страданието,
свидетелства се за господството
над дългата мрачна поквара.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Когато нещо не ми хареса или не мога да го разбера не хуля автора,защото няма смисъл.Всеки е уникален когато пише и изразява своите емоции и чувства.Това,че другите не го разбират е нормално,защото няма как да видят и усетят нещата през неговите очи.Лично на мен това ми хареса,точно защото не мога да го разбера напълно.Това,което разбрах много ми хареса!Символите и думите,които си използвала ужасно много ми допадна!Обясних си нещата,които си писала и дано да са верни,ако не нищо!Продължавай да изразяваш себе си!Дори да си неразбрана..!!!Няма нищо по-хубаво от това да намериш нещо,което да успява да ти помогне да облекчаваш болката си и да даваш гласност на щастието,когато го изпитваш!Поздрави от мен!!!
  • Жалко,прозаично,маргинално,без чуство...жалко повече те бива да оплюваш другите и да дадеш безплодните си коментари и пошли оценки.Знаеш ли поговорката че няма попътен вятър за кораб без посока-ти вървиш без посока в живота и няма да намериш провилния ключ.Никога.
  • Честно,не го разбрах.Прочетох го поне три пъти,но усетих само някаква страшна болка и нараненост...Уви,в стиха като стих,като история не можах да вникна.Не можах да разбера за какво всъщност става реч.Съжалявам.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...