Любовно съживяване
когато в две, отровени от болка души смъртта
ги сполетя. За нашите осквернени сърца
по-сладка е тя от бодливия плен на вечността.
Очите ни вече не отразяват в мъртвите имена
буквите, а търсят малко разбиране в кървавата пустота.
Само страхът продължава да ни дели от радостта...
Разпръсват се слънчевите лъчи по охладнелите тела.
След страстна нощ, погледите ни са като бели перца
за самотните спомени. Забива се егоизмът с остра игла
в безпомощните мечти, но не се разкъсват влюбените сърца.
Душата, грабнала безкрая в бягство от мимолетна
дума, граничи с лудост на дишащите розови лица.
Само глупостта доближава ни до пълната тъга...
В извратеното съзнание
през кръвта и страданието,
свидетелства се за господството
над дългата мрачна поквара.
© Слава All rights reserved.
,ако не нищо!Продължавай да изразяваш себе си!Дори да си неразбрана..!!!Няма нищо по-хубаво от това да намериш нещо,което да успява да ти помогне да облекчаваш болката си и да даваш гласност на щастието,когато го изпитваш!Поздрави от мен!!!