Любов, приказно мъчителна, роди се в часа,
когато в две, отровени от болка души смъртта
ги сполетя. За нашите осквернени сърца
по-сладка е тя от бодливия плен на вечността.
Очите ни вече не отразяват в мъртвите имена
буквите, а търсят малко разбиране в кървавата пустота.
Само страхът продължава да ни дели от радостта...
Разпръсват се слънчевите лъчи по охладнелите тела.
След страстна нощ, погледите ни са като бели перца
за самотните спомени. Забива се егоизмът с остра игла
в безпомощните мечти, но не се разкъсват влюбените сърца.
Душата, грабнала безкрая в бягство от мимолетна ...