27.05.2008 г., 15:26

Любовно съживяване

1.1K 0 3
Любов, приказно мъчителна, роди се в часа,
когато в две, отровени от болка души смъртта
ги сполетя. За нашите осквернени сърца
по-сладка е тя от бодливия плен на вечността.
Очите ни вече не отразяват в мъртвите имена
буквите, а търсят малко разбиране в кървавата пустота.

Само страхът продължава да ни дели от радостта...

Разпръсват се слънчевите лъчи по охладнелите тела.
След страстна нощ, погледите ни са като бели перца
за самотните спомени. Забива се егоизмът с остра игла
в безпомощните мечти, но не се разкъсват влюбените сърца.
Душата, грабнала безкрая в бягство от мимолетна
дума, граничи с лудост на дишащите розови лица.

Само глупостта доближава ни до пълната тъга...

В извратеното съзнание
през кръвта и страданието,
свидетелства се за господството
над дългата мрачна поквара.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато нещо не ми хареса или не мога да го разбера не хуля автора,защото няма смисъл.Всеки е уникален когато пише и изразява своите емоции и чувства.Това,че другите не го разбират е нормално,защото няма как да видят и усетят нещата през неговите очи.Лично на мен това ми хареса,точно защото не мога да го разбера напълно.Това,което разбрах много ми хареса!Символите и думите,които си използвала ужасно много ми допадна!Обясних си нещата,които си писала и дано да са верни,ако не нищо!Продължавай да изразяваш себе си!Дори да си неразбрана..!!!Няма нищо по-хубаво от това да намериш нещо,което да успява да ти помогне да облекчаваш болката си и да даваш гласност на щастието,когато го изпитваш!Поздрави от мен!!!
  • Жалко,прозаично,маргинално,без чуство...жалко повече те бива да оплюваш другите и да дадеш безплодните си коментари и пошли оценки.Знаеш ли поговорката че няма попътен вятър за кораб без посока-ти вървиш без посока в живота и няма да намериш провилния ключ.Никога.
  • Честно,не го разбрах.Прочетох го поне три пъти,но усетих само някаква страшна болка и нараненост...Уви,в стиха като стих,като история не можах да вникна.Не можах да разбера за какво всъщност става реч.Съжалявам.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...