Любовно утро
Утрото събужда се в мъгла,
полазва улица невзрачна,
прокрадва се в стаята,
обгърната в тишина.
Една ръка протяга се в сумрака,
докосва нечия ръка,
усмихва се и пак заспива,
погалена от топлина.
Сърцето ù препуска,
прегърнато от обичта.
Душата ù пленена
отдъхва, че не е сама.
Докосната от любовта,
претъркулва се в кревата,
допира нечии бедра,
в захлас започва да целува.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Галина Todos los derechos reservados
, отдавна не съм писала и това са ми първите опити след дълго време 
