Утрото събужда се в мъгла,
полазва улица невзрачна,
прокрадва се в стаята,
обгърната в тишина.
Една ръка протяга се в сумрака,
докосва нечия ръка,
усмихва се и пак заспива,
погалена от топлина.
Сърцето ù препуска,
прегърнато от обичта.
Душата ù пленена
отдъхва, че не е сама.
Докосната от любовта,
претъркулва се в кревата,
допира нечии бедра,
в захлас започва да целува.
© Галина All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
, отдавна не съм писала и това са ми първите опити след дълго време