19 дек. 2010 г., 10:41
Утрото събужда се в мъгла,
полазва улица невзрачна,
прокрадва се в стаята,
обгърната в тишина.
Една ръка протяга се в сумрака,
докосва нечия ръка,
усмихва се и пак заспива,
погалена от топлина.
Сърцето ù препуска,
прегърнато от обичта.
Душата ù пленена
отдъхва, че не е сама. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация