Любовта

Poesía » Otra

1.1K 0 0

Любовта пуска корен в душата ни.

И да режеш, избиват нови филизи.

Режеш, режеш, режеш...

В началото слаби, нежни и тънки.

И пак режеш, режеш, режеш...

Слаби, нежни, клюмнали.

Бързат, пият сокове, търсят слънцето.

Заякват. Силни са, стават гора.

А тя е вечна.

Режеш, режеш, режеш...

Но вече нямаш сили да се пребориш.

Вековна гора, страж на времето.

Усмихва се, пребори всички ни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0