Любовта

Poesía » Otra

1.1K 0 0

Любовта пуска корен в душата ни.

И да режеш, избиват нови филизи.

Режеш, режеш, режеш...

В началото слаби, нежни и тънки.

И пак режеш, режеш, режеш...

Слаби, нежни, клюмнали.

Бързат, пият сокове, търсят слънцето.

Заякват. Силни са, стават гора.

А тя е вечна.

Режеш, режеш, режеш...

Но вече нямаш сили да се пребориш.

Вековна гора, страж на времето.

Усмихва се, пребори всички ни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0