Любовта пуска корен в душата ни.
И да режеш, избиват нови филизи.
Режеш, режеш, режеш...
В началото слаби, нежни и тънки.
И пак режеш, режеш, режеш...
Слаби, нежни, клюмнали.
Бързат, пият сокове, търсят слънцето.
Заякват. Силни са, стават гора.
А тя е вечна.
Режеш, режеш, режеш...
Но вече нямаш сили да се пребориш.
Вековна гора, страж на времето.
Усмихва се, пребори всички ни.
© ДАНИЕЛА РАЙКОВА All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
