23 мая 2012 г., 13:09

Любовта

1.1K 0 0

                                                   Любовта пуска корен в душата ни.

                                                   И да режеш, избиват нови филизи.

                                                   Режеш, режеш, режеш...

                                                   В началото слаби, нежни и тънки.

                                                   И пак режеш, режеш, режеш...

                                                   Слаби, нежни, клюмнали.

                                                   Бързат, пият сокове, търсят слънцето.

                                                   Заякват. Силни са, стават гора.

                                                   А тя е вечна.

                                                   Режеш, режеш, режеш...

                                                   Но вече нямаш сили да се пребориш.

                                                   Вековна гора, страж на времето.

                                                   Усмихва се, пребори всички ни.                                                 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДАНИЕЛА РАЙКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...