Любовта пуска корен в душата ни.

                                                   И да режеш, избиват нови филизи.

                                                   Режеш, режеш, режеш...

                                                   В началото слаби, нежни и тънки.

                                                   И пак режеш, режеш, режеш...

                                                   Слаби, нежни, клюмнали.

                                                   Бързат, пият сокове, търсят слънцето.

                                                   Заякват. Силни са, стават гора.

                                                   А тя е вечна.

                                                   Режеш, режеш, режеш...

                                                   Но вече нямаш сили да се пребориш.

                                                   Вековна гора, страж на времето.

                                                   Усмихва се, пребори всички ни.