Любовта пуска корен в душата ни.
И да режеш, избиват нови филизи.
Режеш, режеш, режеш...
В началото слаби, нежни и тънки.
И пак режеш, режеш, режеш...
Слаби, нежни, клюмнали.
Бързат, пият сокове, търсят слънцето.
Заякват. Силни са, стават гора.
А тя е вечна.
Режеш, режеш, режеш...
Но вече нямаш сили да се пребориш.
Вековна гора, страж на времето. ...