Любовта
Любовта пуска корен в душата ни.
И да режеш, избиват нови филизи.
Режеш, режеш, режеш...
В началото слаби, нежни и тънки.
И пак режеш, режеш, режеш...
Слаби, нежни, клюмнали.
Бързат, пият сокове, търсят слънцето.
Заякват. Силни са, стават гора.
А тя е вечна.
Режеш, режеш, режеш...
Но вече нямаш сили да се пребориш.
Вековна гора, страж на времето.
Усмихва се, пребори всички ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ДАНИЕЛА РАЙКОВА Всички права запазени
