Любовта

26 feb 2022, 15:44

Poesía

361 0 1

Тръпне тя. Гори и стене. В сърце ми.

Разгаря се и тихне. Нейде вътре пак.

И ме прегаря - до студено.

Просветвам само в този мрак.

Намеци ехидни за сребърни години.

С мене. Да, старея с нея! Тлен ме чака.

А нима сте вие без жени, деца, мъже, Родина?

Без пламъците техни човека гасне.

Затова Вселената в мен я е вселила.

Взела я назаем от звездите ясни.

Роден съм аз от нея. С нея ще умирам ...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

M1234567891 (Миночка Митева)

2022-03-11T15:10:15+02:00

Много, много хубаво, насладих се!