29 sept 2006, 19:26

Любовта

  Poesía
742 0 7
Аз съм птица -родена от ласка на вятъра,
който с обич скова мойте нежни крила
и понесе ме плавно върху топли обятия
и дари ме с вълшебството сама да летя...

Аз съм песен -родена от лъчите на лятото
-всеки звук в мен е нежност и звучи в красота.
И съм ромон в потока.На житата съм златото.
На дъждовните дни-многоцветна дъга.

И съм чудо- родено от очите на хората .
Сътворена от обич на чисти сърца.
И съм тази , която прогонва умората
и дарява душите със топли крила...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изключително вярно, изключително и красиво!
  • Риа ...интересен е въпросът ти...
    През цялото време живея в недотам красивата действителност и тази част от мен ,която откриваш в стихове като този я пазя за спецялни случаи...за да се спася от сивотата на ежедневието...
    Благодаря на всички за коментарите.
  • Радвам ти се!
    Усмивка!
  • Този стих ми напомня за красотата в стиховете на Джейни...Беше ми интересно да видя нейния коментар. Винаги като прочета нещо такова си казвам: "А, бе, тези в кой свят живеят?" - а после си отговарям:"Ами, сигурно наистина душите им са толкова лъчисти, като самата им поезия. Интересното е как съчетавате нежността в чувствата си с реалната действителност. Не си ли пречат?
  • "И съм чудо- родено от очите на хората .
    Сътворена от обич на чисти сърца."
    Чудесна си Меганс!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...