29 sept 2006, 19:26

Любовта

  Poesía
743 0 7
Аз съм птица -родена от ласка на вятъра,
който с обич скова мойте нежни крила
и понесе ме плавно върху топли обятия
и дари ме с вълшебството сама да летя...

Аз съм песен -родена от лъчите на лятото
-всеки звук в мен е нежност и звучи в красота.
И съм ромон в потока.На житата съм златото.
На дъждовните дни-многоцветна дъга.

И съм чудо- родено от очите на хората .
Сътворена от обич на чисти сърца.
И съм тази , която прогонва умората
и дарява душите със топли крила...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изключително вярно, изключително и красиво!
  • Риа ...интересен е въпросът ти...
    През цялото време живея в недотам красивата действителност и тази част от мен ,която откриваш в стихове като този я пазя за спецялни случаи...за да се спася от сивотата на ежедневието...
    Благодаря на всички за коментарите.
  • Радвам ти се!
    Усмивка!
  • Този стих ми напомня за красотата в стиховете на Джейни...Беше ми интересно да видя нейния коментар. Винаги като прочета нещо такова си казвам: "А, бе, тези в кой свят живеят?" - а после си отговарям:"Ами, сигурно наистина душите им са толкова лъчисти, като самата им поезия. Интересното е как съчетавате нежността в чувствата си с реалната действителност. Не си ли пречат?
  • "И съм чудо- родено от очите на хората .
    Сътворена от обич на чисти сърца."
    Чудесна си Меганс!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...