Аз съм птица -родена от ласка на вятъра, който с обич скова мойте нежни крила и понесе ме плавно върху топли обятия и дари ме с вълшебството сама да летя...
Аз съм песен -родена от лъчите на лятото -всеки звук в мен е нежност и звучи в красота. И съм ромон в потока.На житата съм златото. На дъждовните дни-многоцветна дъга.
И съм чудо- родено от очите на хората . Сътворена от обич на чисти сърца. И съм тази , която прогонва умората и дарява душите със топли крила...
Риа ...интересен е въпросът ти...
През цялото време живея в недотам красивата действителност и тази част от мен ,която откриваш в стихове като този я пазя за спецялни случаи...за да се спася от сивотата на ежедневието...
Благодаря на всички за коментарите.
Този стих ми напомня за красотата в стиховете на Джейни...Беше ми интересно да видя нейния коментар. Винаги като прочета нещо такова си казвам: "А, бе, тези в кой свят живеят?" - а после си отговарям:"Ами, сигурно наистина душите им са толкова лъчисти, като самата им поезия. Интересното е как съчетавате нежността в чувствата си с реалната действителност. Не си ли пречат?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.