29 сент. 2006 г., 19:26

Любовта 

  Поэзия
527 0 7
Аз съм птица -родена от ласка на вятъра,
който с обич скова мойте нежни крила
и понесе ме плавно върху топли обятия
и дари ме с вълшебството сама да летя...

Аз съм песен -родена от лъчите на лятото
-всеки звук в мен е нежност и звучи в красота.
И съм ромон в потока.На житата съм златото.
На дъждовните дни-многоцветна дъга.

И съм чудо- родено от очите на хората .
Сътворена от обич на чисти сърца.
И съм тази , която прогонва умората
и дарява душите със топли крила...

© Магдалена Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Изключително вярно, изключително и красиво!
  • Риа ...интересен е въпросът ти...
    През цялото време живея в недотам красивата действителност и тази част от мен ,която откриваш в стихове като този я пазя за спецялни случаи...за да се спася от сивотата на ежедневието...
    Благодаря на всички за коментарите.
  • Радвам ти се!
    Усмивка!
  • Този стих ми напомня за красотата в стиховете на Джейни...Беше ми интересно да видя нейния коментар. Винаги като прочета нещо такова си казвам: "А, бе, тези в кой свят живеят?" - а после си отговарям:"Ами, сигурно наистина душите им са толкова лъчисти, като самата им поезия. Интересното е как съчетавате нежността в чувствата си с реалната действителност. Не си ли пречат?
  • "И съм чудо- родено от очите на хората .
    Сътворена от обич на чисти сърца."
    Чудесна си Меганс!
  • Ами поздрав за теб, тогава!
  • Да,чудо си!
Предложения
: ??:??