4 jul 2007, 14:15

ЛЮБОВТА

  Poesía
1.1K 0 22
Понякога нещо
докосва сърцето.
Минават през него
нежни стрели.
Усмихвам се мило
и на небето
грейва дъга.
Проблясват звезди.

Мисъл изпращам.
Ръцете протягам.
Покривам се цялата
във светлина.
И после разпръсквам я
аз на далеко,
за да докосне
с обич душа.

От чистата прана
за всеки да има.
Да излекува
съдба от злина.
Но трябва и ВЯРА
да има човека.
Че силата носи!
Че Е ЛЮБОВТА!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави за хубавия стих.Любовта е чувството което прави живота значим! С уважение!
  • Прекрасен е стиха ти
  • Благодаря ти!Напомни ми,че не само получаваме любов,но можем да раздадем своята на хората!
  • Стихът е чудесен! Харесва ми преплитането на любовта и вярата, без които не можем!
  • !!!!!!! - нямам думи!
    страхотно описание на онова велико чувство - Любовта!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...