Jul 4, 2007, 2:15 PM

ЛЮБОВТА

  Poetry
1.1K 0 22
Понякога нещо
докосва сърцето.
Минават през него
нежни стрели.
Усмихвам се мило
и на небето
грейва дъга.
Проблясват звезди.

Мисъл изпращам.
Ръцете протягам.
Покривам се цялата
във светлина.
И после разпръсквам я
аз на далеко,
за да докосне
с обич душа.

От чистата прана
за всеки да има.
Да излекува
съдба от злина.
Но трябва и ВЯРА
да има човека.
Че силата носи!
Че Е ЛЮБОВТА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави за хубавия стих.Любовта е чувството което прави живота значим! С уважение!
  • Прекрасен е стиха ти
  • Благодаря ти!Напомни ми,че не само получаваме любов,но можем да раздадем своята на хората!
  • Стихът е чудесен! Харесва ми преплитането на любовта и вярата, без които не можем!
  • !!!!!!! - нямам думи!
    страхотно описание на онова велико чувство - Любовта!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...