Jul 4, 2007, 2:15 PM

ЛЮБОВТА

  Poetry
1.1K 0 22
Понякога нещо
докосва сърцето.
Минават през него
нежни стрели.
Усмихвам се мило
и на небето
грейва дъга.
Проблясват звезди.

Мисъл изпращам.
Ръцете протягам.
Покривам се цялата
във светлина.
И после разпръсквам я
аз на далеко,
за да докосне
с обич душа.

От чистата прана
за всеки да има.
Да излекува
съдба от злина.
Но трябва и ВЯРА
да има човека.
Че силата носи!
Че Е ЛЮБОВТА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави за хубавия стих.Любовта е чувството което прави живота значим! С уважение!
  • Прекрасен е стиха ти
  • Благодаря ти!Напомни ми,че не само получаваме любов,но можем да раздадем своята на хората!
  • Стихът е чудесен! Харесва ми преплитането на любовта и вярата, без които не можем!
  • !!!!!!! - нямам думи!
    страхотно описание на онова велико чувство - Любовта!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....