4 июл. 2007 г., 14:15

ЛЮБОВТА

1.1K 0 22
Понякога нещо
докосва сърцето.
Минават през него
нежни стрели.
Усмихвам се мило
и на небето
грейва дъга.
Проблясват звезди.

Мисъл изпращам.
Ръцете протягам.
Покривам се цялата
във светлина.
И после разпръсквам я
аз на далеко,
за да докосне
с обич душа.

От чистата прана
за всеки да има.
Да излекува
съдба от злина.
Но трябва и ВЯРА
да има човека.
Че силата носи!
Че Е ЛЮБОВТА!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави за хубавия стих.Любовта е чувството което прави живота значим! С уважение!
  • Прекрасен е стиха ти
  • Благодаря ти!Напомни ми,че не само получаваме любов,но можем да раздадем своята на хората!
  • Стихът е чудесен! Харесва ми преплитането на любовта и вярата, без които не можем!
  • !!!!!!! - нямам думи!
    страхотно описание на онова велико чувство - Любовта!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...