ЛЮБОВТА
Понякога нещо
докосва сърцето.
Минават през него
нежни стрели.
Усмихвам се мило
и на небето
грейва дъга.
Проблясват звезди.
Мисъл изпращам.
Ръцете протягам.
Покривам се цялата
във светлина.
И после разпръсквам я
аз на далеко,
за да докосне
с обич душа.
От чистата прана
за всеки да има.
Да излекува
съдба от злина.
Но трябва и ВЯРА
да има човека.
Че силата носи!
Че Е ЛЮБОВТА!
докосва сърцето.
Минават през него
нежни стрели.
Усмихвам се мило
и на небето
грейва дъга.
Проблясват звезди.
Мисъл изпращам.
Ръцете протягам.
Покривам се цялата
във светлина.
И после разпръсквам я
аз на далеко,
за да докосне
с обич душа.
От чистата прана
за всеки да има.
Да излекува
съдба от злина.
Но трябва и ВЯРА
да има човека.
Че силата носи!
Че Е ЛЮБОВТА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
