Мр.Тръмс (Тръмс Гърков)
37 40
13 sept 2007, 20:41

Любовта! 

  Poesía
883 0 8

Така вървях веднъж,
отнесен в мисли,
а валеше дъжд
и без да подозирам,
че е любовта,
вдигнах поглед
и небрежо в нея почнах
да се взирам.

А тя, о, тя красива бе, неповторима,
сияйна като слънце
и чиста като утринно небе.
За миг почуствах се,
като че ли дъга изгрява в моето сърце!
И през тези облаци видях лъчи,
лъчи на мойте тъй бленувани мечти,
като звезда на небосвода
пред мене заблестя и не виждах хора
ни шум, ни глъч, сякаш, че
 край мене всичко опустя.

Но едно е сигурно... това е любовта!


 

© Тръмс Гърков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??