13.09.2007 г., 20:41

Любовта!

Поезия

1.2K 0 8

Така вървях веднъж,
отнесен в мисли,
а валеше дъжд
и без да подозирам,
че е любовта,
вдигнах поглед
и небрежо в нея почнах
да се взирам.

А тя, о, тя красива бе, неповторима,
сияйна като слънце
и чиста като утринно небе.
За миг почуствах се,
като че ли дъга изгрява в моето сърце!
И през тези облаци видях лъчи,
лъчи на мойте тъй бленувани мечти,
като звезда на небосвода
пред мене заблестя и не виждах хора
ни шум, ни глъч, сякаш, че
край мене всичко опустя.

Но едно е сигурно... това е любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Monny (Симона Гълъбова)

Хареса ми! Защо не пробваш да напишеш още някоя литературна творба?Може дори да я съчетаеш с музиката, която композираш!

2010-02-26T14:12:28+02:00
red_rosse (Цвети Пеева)

Признавам,че ми е трудно да чета с открито сърце таква чисти стихове.
Но то е от ЕГН-то
Много е искрен стиха ти.
Подрав и иуспех.

2007-10-11T23:45:51+03:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Прекрасен образ на любовта!

2007-09-14T10:22:05+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Наистина романтично и много красиво е стихчето ти.Хареса ми.

2007-09-14T09:46:50+03:00
krasinka (Красимира Кръстева)

страхотен стих...браво

2007-09-13T23:05:36+03:00