Sep 13, 2007, 8:41 PM

Любовта!

Poetry

1.2K 0 8

Така вървях веднъж,
отнесен в мисли,
а валеше дъжд
и без да подозирам,
че е любовта,
вдигнах поглед
и небрежо в нея почнах
да се взирам.

А тя, о, тя красива бе, неповторима,
сияйна като слънце
и чиста като утринно небе.
За миг почуствах се,
като че ли дъга изгрява в моето сърце!
И през тези облаци видях лъчи,
лъчи на мойте тъй бленувани мечти,
като звезда на небосвода
пред мене заблестя и не виждах хора
ни шум, ни глъч, сякаш, че
край мене всичко опустя.

Но едно е сигурно... това е любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Monny (Симона Гълъбова)

Хареса ми! Защо не пробваш да напишеш още някоя литературна творба?Може дори да я съчетаеш с музиката, която композираш!

2010-02-26T14:12:28+02:00
red_rosse (Цвети Пеева)

Признавам,че ми е трудно да чета с открито сърце таква чисти стихове.
Но то е от ЕГН-то
Много е искрен стиха ти.
Подрав и иуспех.

2007-10-11T23:45:51+03:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Прекрасен образ на любовта!

2007-09-14T10:22:05+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Наистина романтично и много красиво е стихчето ти.Хареса ми.

2007-09-14T09:46:50+03:00
krasinka (Красимира Кръстева)

страхотен стих...браво

2007-09-13T23:05:36+03:00