Любовта...
Завързан за дървото,
скимтя пред магазина
и чакам господаря.
И пак - за кой ли път,
той бави се нехайно;
и зная - ще се "мине":
защо са му парфюми?
Ми те... не се ядат...
Но махам му с опашка
от радост, че излиза -
а той - така, по навик -
ме гали. И мълчи.
Под рехавото слънце
с добър език го близвам -
секундица безценна:
на четири очи.
За нея - ах, за нея! -
дори да ме убият,
врага му да захапя
ще повели кръвта.
А той, като ме гледа,
дано му се открие
как кучешки му казвам
какво е Любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Белчев Todos los derechos reservados
