Завързан за дървото,
скимтя пред магазина
и чакам господаря.
И пак - за кой ли път,
той бави се нехайно;
и зная - ще се "мине":
защо са му парфюми?
Ми те... не се ядат...
Но махам му с опашка
от радост, че излиза -
а той - така, по навик -
ме гали. И мълчи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация