27 ene 2017, 0:48

Любовта е сега...

862 1 5

Любовта е сега...

 

Знаеш, че те обичам и ми се усмихваш,

казвам ти го и срамежливо се изчервяваш,

показвам ти го и подскачаш палаво и лудо - 

в очите и душата си ти това голямо дете...,

 

което трогва всеки атом и кътче в мен...

със бяло великолепие от нежност и страст...,

вдъхвайки дъждовен блясък на тази моя утрин,

на всяка една, осветявайки тъмнината с дъга...

 

И тръгваш да обикаляш топлите ми ъгли

след дивата целувка без оплаквания,

изпълвайки безкрайно всичките ми чувства,

така както никой не успява да ги изпълва...

 

Ето така днес ще пиша и пея за теб... -

в моменти на върховно вдъхновение,

тези, които тъкат фантазия и реалност

и създават истината, живота, душата ми...

 

Ето така днес те обичам и величая,

както мога и както ти ме научи...

в стихове на едно свободно

и тотално романтично сърце...

 

което ти отдава, всичко което е сега,
и щастливо изписва мечтите си точно днес,

                                                    защото

любовта е сега и няма защо да бягаме...

и щом влюбен е мига вече знаем,

времето е в ръцете на този, който обича.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мили Силви, Стойчо, Веси, Звездичке, всички прочели благодаря ви от сърце! Прекръдки и поздрави!
  • "... времето е в ръцете на този, който обича."
    Е, има ли какво да се каже? Поздрави!
  • Красиво пишеш, Лили! И любовта е виновна за това Поздрави!
  • Любов-магическа реалност,както бе казал Павел Матев! Успех,Лили!
  • Колко красиво си го изляла,а финалът съдържа мъдрост и великолепие:
    "любовта е сега и няма защо да бягаме...
    и щом влюбен е мига вече знаем,
    времето е в ръцете на този, който обича."

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...