27.01.2017 г., 0:48

Любовта е сега...

856 1 5

Любовта е сега...

 

Знаеш, че те обичам и ми се усмихваш,

казвам ти го и срамежливо се изчервяваш,

показвам ти го и подскачаш палаво и лудо - 

в очите и душата си ти това голямо дете...,

 

което трогва всеки атом и кътче в мен...

със бяло великолепие от нежност и страст...,

вдъхвайки дъждовен блясък на тази моя утрин,

на всяка една, осветявайки тъмнината с дъга...

 

И тръгваш да обикаляш топлите ми ъгли

след дивата целувка без оплаквания,

изпълвайки безкрайно всичките ми чувства,

така както никой не успява да ги изпълва...

 

Ето така днес ще пиша и пея за теб... -

в моменти на върховно вдъхновение,

тези, които тъкат фантазия и реалност

и създават истината, живота, душата ми...

 

Ето така днес те обичам и величая,

както мога и както ти ме научи...

в стихове на едно свободно

и тотално романтично сърце...

 

което ти отдава, всичко което е сега,
и щастливо изписва мечтите си точно днес,

                                                    защото

любовта е сега и няма защо да бягаме...

и щом влюбен е мига вече знаем,

времето е в ръцете на този, който обича.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мили Силви, Стойчо, Веси, Звездичке, всички прочели благодаря ви от сърце! Прекръдки и поздрави!
  • "... времето е в ръцете на този, който обича."
    Е, има ли какво да се каже? Поздрави!
  • Красиво пишеш, Лили! И любовта е виновна за това Поздрави!
  • Любов-магическа реалност,както бе казал Павел Матев! Успех,Лили!
  • Колко красиво си го изляла,а финалът съдържа мъдрост и великолепие:
    "любовта е сега и няма защо да бягаме...
    и щом влюбен е мига вече знаем,
    времето е в ръцете на този, който обича."

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...