27 янв. 2017 г., 00:48

Любовта е сега...

858 1 5

Любовта е сега...

 

Знаеш, че те обичам и ми се усмихваш,

казвам ти го и срамежливо се изчервяваш,

показвам ти го и подскачаш палаво и лудо - 

в очите и душата си ти това голямо дете...,

 

което трогва всеки атом и кътче в мен...

със бяло великолепие от нежност и страст...,

вдъхвайки дъждовен блясък на тази моя утрин,

на всяка една, осветявайки тъмнината с дъга...

 

И тръгваш да обикаляш топлите ми ъгли

след дивата целувка без оплаквания,

изпълвайки безкрайно всичките ми чувства,

така както никой не успява да ги изпълва...

 

Ето така днес ще пиша и пея за теб... -

в моменти на върховно вдъхновение,

тези, които тъкат фантазия и реалност

и създават истината, живота, душата ми...

 

Ето така днес те обичам и величая,

както мога и както ти ме научи...

в стихове на едно свободно

и тотално романтично сърце...

 

което ти отдава, всичко което е сега,
и щастливо изписва мечтите си точно днес,

                                                    защото

любовта е сега и няма защо да бягаме...

и щом влюбен е мига вече знаем,

времето е в ръцете на този, който обича.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мили Силви, Стойчо, Веси, Звездичке, всички прочели благодаря ви от сърце! Прекръдки и поздрави!
  • "... времето е в ръцете на този, който обича."
    Е, има ли какво да се каже? Поздрави!
  • Красиво пишеш, Лили! И любовта е виновна за това Поздрави!
  • Любов-магическа реалност,както бе казал Павел Матев! Успех,Лили!
  • Колко красиво си го изляла,а финалът съдържа мъдрост и великолепие:
    "любовта е сега и няма защо да бягаме...
    и щом влюбен е мига вече знаем,
    времето е в ръцете на този, който обича."

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...