anitiq (Ани) anitiq (Ани)
1
19 jun 2007, 0:18

любовта е спасение...

  Poesía
1.4K 0 3

Аз не зная как да започна
да разкажа за всичко това,
как да намеря думи
за толкова прости и трудни неща...

Аз не зная защо те обикнах,
може би ти си ме с нещо пленил,
твоя поглед аз винаги виждам,
твоя поглед прекрасен и мил...

Аз те обикнах като приятел,
макар да съм още дете,
което за всичко се смее
 и върши каквото рече...

Душата ми детска за тебе копнее
 и в нея не стихва оня пожар,
 който запали ти в първата среща,
 прекъсвайки дните на тежък кошмар...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0