Аз не зная как да започна
да разкажа за всичко това,
как да намеря думи
за толкова прости и трудни неща...
Аз не зная защо те обикнах,
може би ти си ме с нещо пленил,
твоя поглед аз винаги виждам,
твоя поглед прекрасен и мил...
Аз те обикнах като приятел,
макар да съм още дете,
което за всичко се смее
и върши каквото рече...
Душата ми детска за тебе копнее
и в нея не стихва оня пожар,
който запали ти в първата среща,
прекъсвайки дните на тежък кошмар...
© Ани Всички права запазени