anitiq (Ани) anitiq (Ани)
1
Jun 19, 2007, 12:18 AM

любовта е спасение...

  Poetry
1.4K 0 3

Аз не зная как да започна
да разкажа за всичко това,
как да намеря думи
за толкова прости и трудни неща...

Аз не зная защо те обикнах,
може би ти си ме с нещо пленил,
твоя поглед аз винаги виждам,
твоя поглед прекрасен и мил...

Аз те обикнах като приятел,
макар да съм още дете,
което за всичко се смее
 и върши каквото рече...

Душата ми детска за тебе копнее
 и в нея не стихва оня пожар,
 който запали ти в първата среща,
 прекъсвайки дните на тежък кошмар...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0