Любовта има своите демони
Любовта има своите демони,
но и своите ангели – също,
не остане ли нищо за вземане
и за даване, тя те прегръща.
Ала не да лекува, отварите
са лютиви – изгарят – до кости,
тя е втората младост на старите,
щом си млад – чудесата са прости.
Но тогава си сляп. Устременото
твърдоглаво решетките пили,
лава жива потича по вените,
всички нови любови са мили...
А когато на старост капаните,
щракнат тихо измъкване няма.
С любовта под ръка ще се хванете,
ти и тя и смъртта. И без драма,
ще откриете дирята светлата
там, където очаква ни рая,
че са всъщност до седем небетата,
там деца на любов си играят...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
