Любовта има своите демони
Любовта има своите демони,
но и своите ангели – също,
не остане ли нищо за вземане
и за даване, тя те прегръща.
Ала не да лекува, отварите
са лютиви – изгарят – до кости,
тя е втората младост на старите,
щом си млад – чудесата са прости.
Но тогава си сляп. Устременото
твърдоглаво решетките пили,
лава жива потича по вените,
всички нови любови са мили...
А когато на старост капаните,
щракнат тихо измъкване няма.
С любовта под ръка ще се хванете,
ти и тя и смъртта. И без драма,
ще откриете дирята светлата
там, където очаква ни рая,
че са всъщност до седем небетата,
там деца на любов си играят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
