27 dic 2007, 8:35

Любовта, която изживяхме

  Poesía
738 0 5
Помниш ли ти, мили,
любовта, която изживяхме с теб,
трудно е да се опише с думи
как се обичахме, дори и отдалеч!
Помниш, зная, всеки ден,
виждаш ме във всяка друга още,
но отблъскваш я, защото не е като мен
и заедно сме във съня ти нощем...
Търсиш, зная, нашата звезда,
спомените те измъчват,
но и ти връщат радостта.
Чуваш думите ми
и щом отново минеш покрай нашите места
насълзяват се очите, срива се светът...
Но не е напразно мило,
раздадох ти се от душа,
никога от тебе нищо не съм крила
и прощавах ти всяка лъжа!
Отдадох ти се аз изцяло,
със сърце и тяло,
подкрепях те и утешавах,
когато никой така и не разбра -
аз ти бях най-верният приятел!
Крепях те, когато бе ранен,
разсмивах те, когато беше натъжен,
със тебе плакахме, деляхме и скръбта!
Една истинска любов изживяхме -
не съжалявай за това!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...