27 dic 2007, 8:35

Любовта, която изживяхме

  Poesía
740 0 5
Помниш ли ти, мили,
любовта, която изживяхме с теб,
трудно е да се опише с думи
как се обичахме, дори и отдалеч!
Помниш, зная, всеки ден,
виждаш ме във всяка друга още,
но отблъскваш я, защото не е като мен
и заедно сме във съня ти нощем...
Търсиш, зная, нашата звезда,
спомените те измъчват,
но и ти връщат радостта.
Чуваш думите ми
и щом отново минеш покрай нашите места
насълзяват се очите, срива се светът...
Но не е напразно мило,
раздадох ти се от душа,
никога от тебе нищо не съм крила
и прощавах ти всяка лъжа!
Отдадох ти се аз изцяло,
със сърце и тяло,
подкрепях те и утешавах,
когато никой така и не разбра -
аз ти бях най-верният приятел!
Крепях те, когато бе ранен,
разсмивах те, когато беше натъжен,
със тебе плакахме, деляхме и скръбта!
Една истинска любов изживяхме -
не съжалявай за това!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...