Любовта ми без тебе
ЛЮБОВТА МИ БЕЗ ТЕБЕ
Любовта ми без тебе боли.
Всяка мисъл е камък надгробен.
Всички залези, всички луни,
се стопяват във капка отрова
и поемат по вените. Знам,
все към теб ще ме води безкрая.
С всяка стъпка ще стигам до там –
да те имам, когато те няма...
Все по-често в нощта ще вали
и ще шепнат дъждовните капки.
Любовта ми без тебе горчи...
Като глътка отрова – от сладко.
Венцислава Симеонова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Венцислава Симеонова Todos los derechos reservados
