Любовта ми без тебе боли.
Всяка мисъл е камък надгробен.
Всички залези, всички луни,
се стопяват във капка отрова
и поемат по вените. Знам,
все към теб ще ме води безкрая.
С всяка стъпка ще стигам до там –
да те имам, когато те няма...
Все по-често в нощта ще вали
и ще шепнат дъждовните капки.
Любовта ми без тебе горчи...
Като глътка отрова – от сладко.
Венцислава Симеонова
© Венцислава Симеонова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
