29.05.2015 г., 19:06  

Любовта ми без тебе

1K 0 0

ЛЮБОВТА МИ БЕЗ ТЕБЕ

 

Любовта ми без тебе боли.

Всяка мисъл е камък надгробен.

Всички залези, всички луни,

се стопяват във капка отрова

и поемат по вените. Знам,

все към теб ще ме води безкрая.

С всяка стъпка ще стигам до там –

да те имам, когато те няма...

Все по-често в нощта ще вали

и ще шепнат дъждовните капки.

Любовта ми без тебе горчи...

Като глътка отрова – от сладко.

 

Венцислава Симеонова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислава Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....