15 abr 2014, 21:02

Любовта ми е изкуство...

  Poesía
520 0 3

Изгарят си злокобно небесата,
пък ние търсим в огъня и Рая,
а смъртта се носи, идва със косата,
това не е, не е началото на края.

И сред всичките страхливи птици,
аз вървя с душата ти по пътя,
за да видиш истински ли те обичам
или просто е такъв сънят ти.

Повярвай на вълшебните ми чувства,
а не на прости приказки на хората
и ще знаеш - любовта ми е изкуство,
с която ще се потопим във полета!











¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Санвали и М.
  • Васил, мисля, че тя ти вярва! При такава искрена поезия, вълшебни чувства и изящен полет няма начин да е друго!
  • "това не е, не е началото на края."

    Съгласна съм, Васил!

    Поздрав!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...