15 abr 2014, 21:02

Любовта ми е изкуство...

  Poesía
518 0 3

Изгарят си злокобно небесата,
пък ние търсим в огъня и Рая,
а смъртта се носи, идва със косата,
това не е, не е началото на края.

И сред всичките страхливи птици,
аз вървя с душата ти по пътя,
за да видиш истински ли те обичам
или просто е такъв сънят ти.

Повярвай на вълшебните ми чувства,
а не на прости приказки на хората
и ще знаеш - любовта ми е изкуство,
с която ще се потопим във полета!











¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Санвали и М.
  • Васил, мисля, че тя ти вярва! При такава искрена поезия, вълшебни чувства и изящен полет няма начин да е друго!
  • "това не е, не е началото на края."

    Съгласна съм, Васил!

    Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...