Аромат на разкървавена малина.
Огън, подклаждан от сухи спомени.
Потресен съм от дрипите на мига, който настъпи.
Настоящето ми е неизсъхнало още.
Няма време!
Чувствам, че викам дъжда.
Сивото капе на глътки -
изплюто далече встрани.
Свито в скута ми е непорочното черно -
сочи вратата към бялото и твърди, че...
обича да му блести.
Изнесох го... и се целунаха с бялото. ...