Любовта на девственото черно
Аромат на разкървавена малина.
Огън, подклаждан от сухи спомени.
Потресен съм от дрипите на мига, който настъпи.
Настоящето ми е неизсъхнало още.
Няма време!
Чувствам, че викам дъжда.
Сивото капе на глътки -
изплюто далече встрани.
Свито в скута ми е непорочното черно -
сочи вратата към бялото и твърди, че...
обича да му блести.
Изнесох го... и се целунаха с бялото.
Избухна необуздана феерия.
Клепачите ми припаднаха.
Лъхна им някакво синьо и ги... свести.
Пак чувствам, че викам дъжда.
Всяка капка се влюби във цвят и...
оплодиха всемира ми.
Вятърът подреди ги в бъдещи мои картини.
Спомен за благословия е бъдникът,
подклаждащ огъня на живота в камината ми...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Колев Все права защищены
Шарен от спомени трябва да е животът!
