Любовта на девственото черно

Poetry

1.3K 0 7

Аромат на разкървавена малина.

Огън, подклаждан от сухи спомени.

Потресен съм от дрипите на мига, който настъпи.

Настоящето ми е неизсъхнало още.

Няма време!

Чувствам, че викам дъжда.

Сивото капе на глътки -

изплюто далече встрани.

Свито в скута ми е непорочното черно -

сочи вратата към бялото и твърди, че...

обича да му блести.

Изнесох го... и се целунаха с бялото.

Избухна необуздана феерия.

Клепачите ми припаднаха.

Лъхна им някакво синьо и ги... свести.

Пак чувствам, че викам дъжда.

Всяка капка се влюби във цвят и...

оплодиха всемира ми.

Вятърът подреди ги в бъдещи мои картини.

Спомен за благословия е бъдникът,

подклаждащ огъня на живота в камината ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

лъвче (Лъки)

"Всяка капка се влюби във цвят и...
оплодиха всемира ми."
Очи имаш,широко,на вътре отворени!Удоволствие е стихът ти!

2011-10-29T08:39:04+03:00
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

Много ми хареса!
Поздрав!

2011-07-11T17:48:39+03:00
bora (Божана)

Феерични кървави малини!
Влюбен дъжд!
Харесах!

2011-06-12T12:12:46+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Няма време! Викай дъжда! Шарен от спомени трябва да е животът!
Харесах!

2011-05-04T21:59:29+03:00
Nella_gold (Нели )

Сух спомен с аромат на кървава малина,
дрипаво проблясва в мига.
Миналото в настояще от спомени
все вали вместо дъжд по сивото,
което се е свило в скута ми
и пулсира - вместо плод...
Или - иначе казано - малко бяло,
примесено с повече черно-
щастливото сиво,
влюбено в дъждовните капки,
които се нароиха
в... всемири.
А огънят в камината
ще догаря в спомени
от настояще...
Бъдникът е бъдеще,
и непорочен вятър...

Аз така го прочетох. Хареса ми!

2011-04-28T19:52:25+03:00