Глъхнат стъпките далече в нощната тъма. В сетни сили гаснат вече факлите в нощта. Дреме тихо в покоите сънна тишина. В тъмното скимтят копоите жално във съня. Клеопатра още будна, шепне си сама. Тежка болка душегубна мъчи я сега. - Де си, римлянино мрачен - с каменно лице? Оковал в окова златна моето сърце. Не сърце, а къс от камък носиш във гърди! Не гори душата ти в пламък. Ти я угаси! Гордостта ти е надменна. Сляп си, погледни! Млада снага ненагледна в горест се топи. Ти дърво ли си, човече, нямаш ли сърце? Вкаменено днес е вече твоето лице. - Не, красавице любима, имам си сърце. Любовта е тъй красива, скъпо ми дете. Ти, царице чуждоземна, мрамора студен с красотата си неземна съживи във мен... - Спри - дума Клеопатра - спри се, не лъжи. Ти изкусен си ласкател - майстор на лъжи. Шепне нейде в тъмнината воинът смутен: - Ти, царице на душата, всичко си за мен. Цвят от люляк теменужен в утрото на май, нежен блясък изумруден - звезден шир безкрай. Запленен от красотата ти и той дори, богът славен на войната, в огъня гори... - Спри, ласкателю фалшиви, искаш, но грешиш, с думи мили и красиви да ме заблудиш. Може би във битки бойни воин смел да си, но за ласките любовни плах си, разбери... С поглед празен и безумен - с каменно сърце, дума римлянинът гузен празни думи все. - Нека си остане тайна, сал една мечта, нашата любов сияйна. Чужда си жена! - Глупчо, колко си наивен! Имаш ли глава? Жалък, кат евнух безсилен, станал си сега. Юпитер на теб е гневен, сдържа се едва, мълнии, яростен и бесен, мята над света... Шепне тихо в тишината в непрогледен мрак, с горест тежка във душата Клеопатра пак: - Не, не искам аз да плача вечно в самота! Нека отсече палачът моята глава! Птичката във клетка златна никога не пей. Без любов гореща, сладка не ми се живей... 01.01.2009 год.
Siguiente en la categoría
Siguiente del autor
и пожелания за здраве,лично щастие и много,много творчески успехи през новата 2009 година .
Петър