4 feb 2011, 11:45

Любовта на просяка 

  Poesía » Otra
665 0 4

Любовта на просяка

 

 

Не спирай, просяко, пред нечии устни

да молиш за трохи живот,

че никой, просяко, за твойте чувства

сълза не ще отрони, нито стон...

 

А твоите стенания са мрачни,

сълзите ти са есенни листа,

не чакай, просяко, пред нечии порти -  

дъждът ще те размие върху новия паваж...

 

Светът ти, просяко, е обич

и всяка твоя мисъл е мечта,

дъхът ти е пропит със нежност -  

в очите ти е спряла любовта...

 

Не падай, просяко, пред ничий отказ,

търси - влюбчив и замечтан,

на този свят щом обич търсиш -

не позволявай тя да си остане просто блян...

© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??