Любовта на просяка
Любовта на просяка
Не спирай, просяко, пред нечии устни
да молиш за трохи живот,
че никой, просяко, за твойте чувства
сълза не ще отрони, нито стон...
А твоите стенания са мрачни,
сълзите ти са есенни листа,
не чакай, просяко, пред нечии порти -
дъждът ще те размие върху новия паваж...
Светът ти, просяко, е обич
и всяка твоя мисъл е мечта,
дъхът ти е пропит със нежност -
в очите ти е спряла любовта...
Не падай, просяко, пред ничий отказ,
търси - влюбчив и замечтан,
на този свят щом обич търсиш -
не позволявай тя да си остане просто блян...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радосвета Петрова Все права защищены
